Не съм способна да обичам.Не, не съм.
Черна дупка имам, не сърце в гърдите.
И не познавам болката, и прелестния звън,
който влюбените носят във очите.
Вървя по улиците сред шумните тълпи,
но с тях не мога да се слея, аз се различавам,
защото сенките не оставят никога следи,
а мъртвите едва ли могат да се съживяват.
11.08.2006г.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
