Не съм способна да обичам.Не, не съм.
Черна дупка имам, не сърце в гърдите.
И не познавам болката, и прелестния звън,
който влюбените носят във очите.
Вървя по улиците сред шумните тълпи,
но с тях не мога да се слея, аз се различавам,
защото сенките не оставят никога следи,
а мъртвите едва ли могат да се съживяват.
11.08.2006г.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
