Сянка на махало
Проблясъци на роля в огледалото.
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди.
А блясъкът в очите - живина,
прехранваща се с хиляди типажи
от сцената, с фалшива светлина.
И пръстите ми - сюрреалистично
докосват се в студеното стъкло.
Сама съм в огледалото. Себична.
В мига преди ЩЕ Е и след БИЛО.
И някак голо гледам се, подкожно!
И някак по актьорски ме боли.
Че виждам се красива до безбожност.
Във хладните му стъклени очи.
И всичко е зад мене. В тъмнината.
В оставащия смисъл на деня,
из който се люлеят махалата
на ваште сенки.
Хора без лица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
