16.03.2008 г., 10:53 ч.

Сянка на махало 

  Поезия
969 0 26

Проблясъци на роля в огледалото.

А образът - навярно изкривен,

илюзия е, сянка на махалото,

която прекопира се във МЕН.

Чертите  ми са спомени от жажди.

А блясъкът в очите - живина,

прехранваща се с хиляди типажи

от сцената, с фалшива светлина.

И пръстите ми - сюрреалистично

докосват се в студеното стъкло.

Сама съм в огледалото. Себична.

В мига преди ЩЕ Е и след БИЛО.

И някак голо гледам се, подкожно!

И някак по актьорски ме боли.

Че виждам се красива до безбожност.

Във хладните му стъклени очи.

И всичко е зад мене. В тъмнината.

В оставащия смисъл на деня,

из който се люлеят махалата

на ваште сенки.

Хора без лица!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??