Проблясъци на роля в огледалото.
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди.
А блясъкът в очите - живина,
прехранваща се с хиляди типажи
от сцената, с фалшива светлина.
И пръстите ми - сюрреалистично
докосват се в студеното стъкло.
Сама съм в огледалото. Себична.
В мига преди ЩЕ Е и след БИЛО. ...