Сянка на махало
Проблясъци на роля в огледалото.
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди.
А блясъкът в очите - живина,
прехранваща се с хиляди типажи
от сцената, с фалшива светлина.
И пръстите ми - сюрреалистично
докосват се в студеното стъкло.
Сама съм в огледалото. Себична.
В мига преди ЩЕ Е и след БИЛО.
И някак голо гледам се, подкожно!
И някак по актьорски ме боли.
Че виждам се красива до безбожност.
Във хладните му стъклени очи.
И всичко е зад мене. В тъмнината.
В оставащия смисъл на деня,
из който се люлеят махалата
на ваште сенки.
Хора без лица!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
