severianin (Валентин Чернев)
417 677
12.06.2012 г., 10:12 ч.

Сянката 

  Поезия
525 0 6

СЯНКАТА

 

Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,

че нещо край мене не стига в жестокия зной,

че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,

че нещо ми липсва, че някой ми липсва...

                                                                           Но кой?

 

Уж всичко е същото, както го помня от вчера –

пътеката прашна, стърнището светло край мен,

горещият въздух, от адския пек разтреперан,

дърветата с тъмните сенки сред юлския ден...

 

Дърветата... сенките... Тези сияния тъмни

– тъй къси по пладне,

тъй дълги пред нощния праг –

изчезващи вечер, родени когато се съмне,

най-тихите спътници – верни и винаги в крак.

 

А моята сянка?

Неистово Пандия* грее,

но старата сянка защо не настъпвам с пета?

Уж всичко е също, но моята сянка къде е,

как може без сянка човек да върви през света?

 

И аз като другите хора със сянка съм раждан,

но в пенната бяла дантела на светлия стих

по стари предания

своята сянка съм вграждал...

Затуй ли я няма? До края ли всичко вградих?

 

Изглежда – до края...

Изглежда до днес търпеливо

е лягала в светли мостове и бели мечти...

А днеска? А утре? В сърцето ми още прелива

поредният стих и очаква лице и черти.

 

Без сянка живея, без сянка вървя през полето,

но римите чакат, аз трябва сега да реша –

щом моята сянка я няма,

ще вграждам в куплета

безплътната сянка на своята стара душа.

 

_____________

 

*Пандия – в гръцката митология – дъщеря на Зевс и Селена, богиня

на жаркото обедно слънце.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е това, което си написал, Валентине, но имаш малък проблем в смислово отношение.Сигурно си го усетил и ще го преодолееш.Поздравявам те за оригиналната поетическа находка!
  • !!!
  • Душата си вграждаш, Маестро, във всяка своя творба и затова са толкова завладяващи!
  • Поезия! Завладява от първия до последния ред!
  • oт Константин през Костадин
  • Много ми хареса, прочетох го няколко пъти с онази наслада, която човек изпитва от добре свършена работа. А сянката ме присети за Сергей Лукяненко и поредицата му за Патрулите. Благодаря!
Предложения
: ??:??