Тази вечер дъждът ми проговори
и със приказен шепот ми заразказва.
Облече костюм и сложи декори –
"Имало едно време много отдавна..."
Аз слушах, а той по перваза звънтеше
и вълшебства създаваше от вода.
Капките свои като думи редеше.
Дъждът есенен правеше чудеса.
Небето – сцена, а звездите – актьори.
Един неземен нощен спектакъл.
За човеците само нямаше роли.
Аз не съм. Затуй бях разказвачът.
И двама с дъжда леехме думи.
Земята ни слушаше в захлас.
Приказките ни са толкова чудни!
Читател/слушател, идвай при нас!