30.10.2022 г., 10:07

Събиране на парчетата

475 0 0

Не напомняй какво си ми дал.

Тази вечер се качвам на влака.

Тази вечер ще сложа финал.

Няма смисъл надежда да чакаш.
 

Ти си син на море от сълзи.

Забравѝ, че отново ще плача.

Да си лъган – безкрайно боли!

Вече зная, че повече знача!
 

Не желая да бъда до теб.

Отпътувам спокойна далече.

Днес си купих последен билет.

В неспокойно римувана вечер
 

ще замина навярно на юг

и в купето ще пиша за някой,

който тъжен останал е тук

и крещял е на времето „Чакай!“.
 

Ще лекувам кошмари с мечти

и животът навярно ще бъде

лекота от любящи очи.

Не желая вековна присъда.
 

За какво те издигнах? Не знам.

Беше моя допусната грешка.

След играта с любовния плам

на земята се сринахме тежко.
 

Да прегърнем нощта за финал.

Да целунем за сбогом звездите.

Не напомняй какво си ми дал

и не гледай сълзите в очите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...