Събличай ме само това ме спасява
Не знам какво ми става, но някак си този поглед ме влудява...
Не знам, но тази усмивка кара всичко в мен да трепва и да го искам дори на мивка...
Нямам представа защо, но тялото ми вече загрява.
Цялата изтръпвам и замлъквам, губя съзнание от това създание.
Искам да шепна твойто име, а после пак и пак повториме...
Нека се гмурнем във водите и отпуснем юздите.
Моля те, навсякъде ме целувай и с капки страст горещото ми тяло поливай.
Изричай горещи думи, отекващи като гръм.
Събличай ме, само това ме спасява... (от жегата :>)
Не знам, но тази усмивка кара всичко в мен да трепва и да го искам дори на мивка...
Нямам представа защо, но тялото ми вече загрява.
Цялата изтръпвам и замлъквам, губя съзнание от това създание.
Искам да шепна твойто име, а после пак и пак повториме...
Нека се гмурнем във водите и отпуснем юздите.
Моля те, навсякъде ме целувай и с капки страст горещото ми тяло поливай.
Изричай горещи думи, отекващи като гръм.
Събличай ме, само това ме спасява... (от жегата :>)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
kity 
