Aug 2, 2008, 10:49 AM

Събличай ме само това ме спасява

  Poetry » Erotic
1.6K 0 12
Не знам какво ми става, но някак си този поглед ме влудява...
Не знам, но тази усмивка кара всичко в мен да трепва и да го искам дори на мивка...
Нямам представа защо, но тялото ми вече загрява.
Цялата изтръпвам и замлъквам, губя съзнание от това създание.
Искам да шепна твойто име, а после пак и пак повториме...
Нека се гмурнем във водите и отпуснем юздите.
Моля те, навсякъде ме целувай и с капки страст горещото ми тяло поливай.
Изричай горещи думи, отекващи като гръм.
Събличай ме, само това ме спасява... (от жегата :>)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Софийската Софиянка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти kity радвам се наистина поздрави!
  • Харесваш ми! Имаш чувство за хумор и знаеш, че хората са различни и с различни вкусове
  • ООО не ме спира аз знам,че имам мн по-стойностни неща в репертоара.Всеки го възприема по-различен начин получи се като психо-анализа.Доволна съм поредното доказателство,че в България тр да провокираш и скандализираш за да те коментират.
  • И на мен ми загря, ама друго.
    Досега не съм казвала на нещо, че не струва. Сега го казвам! В смисъл, става да го напиша и сложа върху възглавницата на някой мъж и толковаИли пък в банята

    Мое мнение, но да не те спирай да пишеш!
  • Боже, очите ми станаха на ...балтонски копчета
    Пи,пу да не ти е уруки желанието за мивката
    Де съм бляла като бях на 20...да пробвам

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...