11.02.2012 г., 19:56

Съблякох Душата

1.3K 0 10

Всички дрехи съблякох.

Една не остана.

Пред никой не бях се събличала,

нито показвах душевната рана.

 

Не за тялото си говоря,

 а за Душата...

Душите по-трудно събличаме –

от телата.

 

В очите ти – езера,

трябва да се погледна...

Срах ме е... Страх какво ще открия –

че съм ти нужна или непотребна...

 

Влюбих се...

Не бях го планувала.

По план  -

спокойствието не бих си рискувала.

 

Нямам нужда от аплодисменти

и от похвали.

Имам нужда от Обич

Това е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Борянке! Който иска да ме чете и разбере, не е нужно да прерови всички писанки. Аз ще го насоча , ако му е интересно. И да... тук би трябвало да се отбие щом е решил да опознае Душата ми. Отново благодарско за посещението. За Карибите съм в списъка, но с едно условие - "Аз ще се върна", не ставам за емигрант, нито за човек на света. Тук съм пуснала корени, тук ми е мястото.
  • НОЩ
    Душите първи се залюбват.
    Изящни танци те танцуват.
    Със песни за любов се вричат.
    Телата те със лаври кичат.
    Магията на любовта владеят.
    Флиртуват, радват се, копнеят.
    Загадка ли е любовта?
    Тъй сладка тя е във нощта.
    Когато нежна ласка тлее!
    Когато любовта живее!

    Поздравявам те!
    Хареса ми!
    Успех ти желая!
  • Благодаря, Краси!!! Харесва ми стихът, който си написал тук. Всъщност не ни трябват маски, но минава време, докато го разберем.А някои никога не го разбират. Усещането ми е обаче, че ти го знаеш и маска не ти е нужна. Така мисля...може и да греша.
  • Хубаво ми е да съм без маска, но доста често ми се налага от обществото да съм с маска... Харесвам голотата, равна на искреност
    Раздяла
    Днес афишът беше грозен.
    "Раздяла" трябва да играя аз.
    Но неусетно, маската ми падна,
    а до нея свличам се и аз.
    -----------------------
    Това ли беше краят?
    - Не! И ставам бавно,
    плачейки на глас...
    Животът продължава -
    и смеейки се странно,
    маската отново слагам аз.
  • !!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...