Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря,
а за Душата...
Душите по-трудно събличаме –
от телата.
В очите ти – езера,
трябва да се погледна...
Срах ме е... Страх какво ще открия –
че съм ти нужна или непотребна...
Влюбих се...
Не бях го планувала.
По план -
спокойствието не бих си рискувала.
Нямам нужда от аплодисменти
и от похвали.
Имам нужда от Обич
Това е...
© Ирен Всички права запазени