11 февр. 2012 г., 19:56

Съблякох Душата

1.3K 0 10

Всички дрехи съблякох.

Една не остана.

Пред никой не бях се събличала,

нито показвах душевната рана.

 

Не за тялото си говоря,

 а за Душата...

Душите по-трудно събличаме –

от телата.

 

В очите ти – езера,

трябва да се погледна...

Срах ме е... Страх какво ще открия –

че съм ти нужна или непотребна...

 

Влюбих се...

Не бях го планувала.

По план  -

спокойствието не бих си рискувала.

 

Нямам нужда от аплодисменти

и от похвали.

Имам нужда от Обич

Това е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Борянке! Който иска да ме чете и разбере, не е нужно да прерови всички писанки. Аз ще го насоча , ако му е интересно. И да... тук би трябвало да се отбие щом е решил да опознае Душата ми. Отново благодарско за посещението. За Карибите съм в списъка, но с едно условие - "Аз ще се върна", не ставам за емигрант, нито за човек на света. Тук съм пуснала корени, тук ми е мястото.
  • НОЩ
    Душите първи се залюбват.
    Изящни танци те танцуват.
    Със песни за любов се вричат.
    Телата те със лаври кичат.
    Магията на любовта владеят.
    Флиртуват, радват се, копнеят.
    Загадка ли е любовта?
    Тъй сладка тя е във нощта.
    Когато нежна ласка тлее!
    Когато любовта живее!

    Поздравявам те!
    Хареса ми!
    Успех ти желая!
  • Благодаря, Краси!!! Харесва ми стихът, който си написал тук. Всъщност не ни трябват маски, но минава време, докато го разберем.А някои никога не го разбират. Усещането ми е обаче, че ти го знаеш и маска не ти е нужна. Така мисля...може и да греша.
  • Хубаво ми е да съм без маска, но доста често ми се налага от обществото да съм с маска... Харесвам голотата, равна на искреност
    Раздяла
    Днес афишът беше грозен.
    "Раздяла" трябва да играя аз.
    Но неусетно, маската ми падна,
    а до нея свличам се и аз.
    -----------------------
    Това ли беше краят?
    - Не! И ставам бавно,
    плачейки на глас...
    Животът продължава -
    и смеейки се странно,
    маската отново слагам аз.
  • !!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...