3.10.2009 г., 17:05 ч.

Събота 

  Поезия
1438 0 14
Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината.
Подобно въздухът, криле разперих.
За тебе до безкрай съм ослепяла -
едничък начин, за да оцелея.
А ти опустошавай като буря.
Руши, разкъсвай, мачкай и убивай!
Отдавна си успял да ме загубиш -
каквото е останало, го взимай... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Предложения
: ??:??