Събрах много студ
Топлината на февруарския ден е лъжовна,
тя е просто на лятото далечния глух зов.
Ала нощта щом падне, въздухът изстива,
както моето сърце изстива без любов.
***
Звездите ме дариха със свойта топлина
хладна, далечна, магична, неземна,
но дори тя сгрява повече от любовта ти -
фалшива, краткотрайна и изменна.
***
На шията ми нежно виси едно сърце,
усещам го до себе си метално-студено.
Но нарекла го бих парещо и живо,
сравнявайки го с моето отдавна вледенено.
***
Изстивам бавно, но сигурно нощ след нощ,
любовта прогонила от своя малък свят.
Разкъсах се от ярост и с парчетата наклах
огън - да ме гори във моя собствен ад.
***
Сълзите ми замръзнаха като ледена река
и скреж полепва по отворените рани,
а аз газя сред океан от суета,
а аз газя сред мечтите разпиляни.
***
Събрах много студ, но не можах да замръзна изцяло
не изстина това мое проклето сърце.
И посиняха нявга парилите силно устни.
Сега съм айсберг във врящо море...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени
