Събрах много студ
Топлината на февруарския ден е лъжовна,
тя е просто на лятото далечния глух зов.
Ала нощта щом падне, въздухът изстива,
както моето сърце изстива без любов.
***
Звездите ме дариха със свойта топлина
хладна, далечна, магична, неземна,
но дори тя сгрява повече от любовта ти -
фалшива, краткотрайна и изменна.
***
На шията ми нежно виси едно сърце,
усещам го до себе си метално-студено.
Но нарекла го бих парещо и живо,
сравнявайки го с моето отдавна вледенено.
***
Изстивам бавно, но сигурно нощ след нощ,
любовта прогонила от своя малък свят.
Разкъсах се от ярост и с парчетата наклах
огън - да ме гори във моя собствен ад.
***
Сълзите ми замръзнаха като ледена река
и скреж полепва по отворените рани,
а аз газя сред океан от суета,
а аз газя сред мечтите разпиляни.
***
Събрах много студ, но не можах да замръзна изцяло
не изстина това мое проклето сърце.
И посиняха нявга парилите силно устни.
Сега съм айсберг във врящо море...© Павлина Ненова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"наклах огън" звучи много... касапски. накладох може би?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Събрах много студ, но не можах да замръзна изцяло"...
ето ти случаен пример ... за "да замръзна изцяло" си има точна дума която можеш да намериш ... и така на много места ...
"... замръзнаха като ледена река"... просто като - река ... може би има логика да е ледена... с ледено- стедени води ... ама как замръзва след като вече е ледена... но не ЗАледена... де да знам ...
пиши ...