Събрани
Обичам те много,
бих простила всичко -
ще забравя изневярата,
само да сме двамата!
* * *
Защо излъга ме ти,
предаде чувствата ми,
разби сърцето ми,
остави в мен самотни дни?!
* * *
Писах ти за любовта ми,
ти ми се изсмя,
обърна всичко наопаки,
мислех, че си различен,
не можах да разбера,
но оставих любовта,
прегърнах самотата!
* * *
Ти пое по своя път,
предаде всичко свято,
остави мъка и празнота.
Споменът за теб остана да боли,
отшумява твоят глас в мен,
сълзите капят бавно,
гласът ми запя тъжна песен,
но приех самотата за спътник мой!
* * *
Нека да ме обикнеш ти някога!
Нека любовта в мен да е изчезнала тогава!
Нека теб да те боли, както мен сега!
Нека разбереш как ме нарани с лъжа!
Нека да рониш сълза подир сълза за любовта!
Нека разбереш какво е любовна мъка!
* * *
В моя сън си ти до мен,
притискаш ме силно до теб,
с устни нежни ме целуваш,
ръцете ти галят моите коси
и нежно ми шептиш на ухо...
В този сън телата ни са пак цяло,
а сутринта изчезва всичко с първите лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Тихомирова Всички права запазени
. Момчета- под път и над път:, не си стува само за един толкова нерви
