Nella_gold (Нели )
841 4525
18.01.2008 г., 8:29 ч.

Събуждане 

  Поезия
599 0 14

Събудих се от странен звън -

дали от стария будилник прашен?

Дори го бях забравила, че съществува.

Погледнах през прозореца навън -

почти се беше съмнало.

 

Не беше звън, а твоят глас във телефона.

С усмивка каза: Хайде, време да се будиш!

А нима съм спала?! Цяла нощ пътувах -

върху една платформа стара - странен влак.

(Сега такива едва ли съществуват.)

 

Крайна цел ми бе незнаен град,

на запад - чуждоземски.

И някаква си там централна гара.

Пристигнахме, през низ от перипетии.

Не беше уморително при все това.

 

Градът бе крайно непознат за мене.

И що ли точно тук дойдох?

Е, казвам си: Ще свикна някак.

И тръгнахме по някаква алея.

Вървяхме, а като, че...

 

Красота край нас.

И мъничка река.

А къщите - едни такива, накокатени,

и… също като нашите, с градинки от цветя.

Не. Не беше зима… Слънцето се смееше над нас.

 

Поспряхме се  край някаква си къща -

поканиха ни ведро домакини,

и докато се лутаме във непознатото…

Часовникът ми звънна -

чух усмихнат глас: Ставааай! Навън е съмнало!

 

 

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??