Събуждане
Събудих се от странен звън -
дали от стария будилник прашен?
Дори го бях забравила, че съществува.
Погледнах през прозореца навън -
почти се беше съмнало.
Не беше звън, а твоят глас във телефона.
С усмивка каза: Хайде, време да се будиш!
А нима съм спала?! Цяла нощ пътувах -
върху една платформа стара - странен влак.
(Сега такива едва ли съществуват.)
Крайна цел ми бе незнаен град,
на запад - чуждоземски.
И някаква си там централна гара.
Пристигнахме, през низ от перипетии.
Не беше уморително при все това.
Градът бе крайно непознат за мене.
И що ли точно тук дойдох?
Е, казвам си: Ще свикна някак.
И тръгнахме по някаква алея.
Вървяхме, а като, че...
Красота край нас.
И мъничка река.
А къщите - едни такива, накокатени,
и… също като нашите, с градинки от цветя.
Не. Не беше зима… Слънцето се смееше над нас.
Поспряхме се край някаква си къща -
поканиха ни ведро домакини,
и докато се лутаме във непознатото…
Часовникът ми звънна -
чух усмихнат глас: Ставааай! Навън е съмнало!
© Нели All rights reserved.
