Събуждане
Където акостират старите фрегати,
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди,
Наивно ми сигнализираше в далечината.
Оръфан албатрос с протъркани одежди,
От нищото ме хвана за ръката.
Поведе ме по стълба тайна,
Която водеше под моста на мечтите.
По пясък влажен запристъпвах.
Бодяха ме начупените миди.
Вървях безпаметна , зашеметена.
Вълните шепнеха ми песен,все за онзи миг.
Очите ми-пресъхнало море ,солено.
Претърсваха брега за твоя лик…
…..
На чайка крясъкът досаден ме събуди!
На слънцето ,лъчът ме изгори!
Небето –като никога преди,тъй синьо!
Ръката ми бе хванал вече ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
