Събуждане
СЪБУЖДАНЕ
Като в лош спомен,
сънувах остаряла любовта.
Зовеше ме беззъба истина
и беше побеляла младостта.
Познах съня, като живота
отегчителен - останал сам
и скучен без своите чудеса.
Те отдавна вече го забравиха,
избягаха от старите места.
Но нахакано нахлу пак слънцето.
Утрото дойде - нахално и усмихнато,
отметна ми завивката и изкрещя:
- Ела да потанцуваме с вятъра...
И тръгнах с детската си, стара мечта.
Wali./Виолета Томова/
© Виолета Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Вили! И ... щом на танц ме каниш, и щом любов сънуваш и слънчевите знаци браниш, и... щом усмихваш се на мисъл луда, и щом сърцето ти сънува и щом събужда стихът смелостта-ще дойда ... ще се завъртиме на Вятъра след песента.
-
Утро,
Събуждане,
Надежда,
Сила,
Усърдие,
Душевна лекота
Постижение,
Очакване,
Признание,
Радост!
Почивка!
Размисъл!
Себеусещане,
Самочувствие,
Мечти,
Щастие!
Това е вероятно пътя,
към щастието човешко!
Но той едва ли е единствен,
едва ли толокова е дълъг?
Едва ли всеки го върви докрай,
едва ли всекиму се случва туй,
едва ли всеки го усеща,
едва ли може да се сеща,
че няма той алтернатива!
Макар, че някои твърдят го,
че може нещо да пропуснеш!
Че може ти да се събудиш,
да станеш в тъмно сънен,
и към мястото работно и далечно,
пътем със кафе в ръка, с намръщен лик,
отново ти да се намъкнеш
в нечовешкото си ежедневие,
да бъхтиш със досада нещо.
което хич не ти е ясно,
Да чакаш две числа на месец
и да се радваш на цифрата едничка,
да седнеш с равните по цифра,
да охкаш и да псуваш всичко,
и чак когато, омая те налегне,
да тръгнеш машинално по тротоара пуст
и двойно виждане пред тебе се изпречи
и да пооблегнеш се на рамото на равния,
и с крачки бавни от бързането уморени,
да фъфлиш нещо там с надебелял език,
което там в главата мътна ти се ражда,
и някакви си думи в уста ти занарежда,
и в следната фраза все някак се свеждат
звучащи и точно, но не и прилично,
а именно ето:
"Я-адоме, пи-име и повръща-аме,
чудесно си днес прекара-аме!"
И после добавено,
че който ни мрази ... тъй пак нататък.
И смелост набираш, в душа ти олеква
усмивка ти плъзва от крайчеца устен,
и крачиш неловко на път към дома си,
и шапката кривваш и веч не ти пука,
забравяш ти ада, забравяш боклука,
отправяш се там пак в кръговрата:
леглото, съня ти, утрото, пътя,
с кафето в ръката отново в това,
дето вчера си вече преходил,
но много са дните до датите двете!
Та, ето сравнението тука се случва,
От утро до утро,
през разни два пътя,
живее човекът,
уверен, че прав е.
единствено той!
А всъщност коя е
тук точната истина,
зависи коя е
средата наистина,
която признава ти
твоята личност.
Дали тая за датите двете,
Която на маса те кани?
Или, когато способен си
нещо от себе да даваш,
Когато надежда
към постижение води те
когато стремиш се от ден
на ден да си по-съвършен,
когато добро
ти душата осеня,
когато трудът,сам
по себе си,
носи той радост,
когато когато идеи
ти ражда главата,
когато във тебе
духът на твореца
е рутината издухал
и всеки ден нему
по своему нов е!
Когато средата
признава духа ти,
и чувстваш се
дето се казва
кат риба,
но не тъй на сухо
а , знае се как е
... да плува!!! -
Виолета,нека по-дълго запазим детските си мечти и да тичаме на воля,следвайки ги!!!
Приятелски поздрав от мен!!! -
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!ЩАСТИЕ ТИ ЖЕЛАЯ!!!
-
Не пускай вятърът!!
Поздрав! -
ХУБАВ ТАНЦ С ВЯТЪРА!!!ТАНЦУВАЙ ВИЛИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
-
Хубаво е когато утрото идва като твоето...
-
Хареса ми твоето събуждане!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
