Сърцето ми плаче, сърцето кърви,

Сърцето ми плаче за тебе, любими.

Обвито е в хиляди трънни венци

И в твоите обещания далчени и мними...

Но аз те обичам, макар да боли,

Обичам лицето ти, очите, ръцете,

Парфюмът ти все още непокътнат стои

Върху всичките мои съсипани дрехи.

Понякога вдъхвам го и плача без край,

плача за онова, което деляхме...

Плача за малкият приказен рай,

Който ние двамата бяхме...

Но ти си далече, при някоя друга,

Едва ли си спомняш за мен...

Може би вече имаш съпруга,

А аз бях забавление за ден...

И все пак мечтая, поне за момент,

За един миг от живота...

Удавен в от мъка във чашка абсент,

Да се сетиш за твоята малка Шарлота...