11.01.2020 г., 7:41 ч.
Съд
Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини
търсят опрощения
а дните уморено
ме следват и шептят.
Бях млад,
прегради не познавах,
силен и богат,
мразех и обичах,
пепелта
след себе си оставях
строях си замъци,
принцесите събуждах
в приказния свят,
а после оттегчен
бързо ги забравях.
Към храм вървя,
където слязло е небето
до мене като сянка
ме следва Съвестта,
тръгвам по дъгата,
пусто е полето
Душата само пита:
"Там ли е Съда ?"
Януари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съкровена изповед! Много ми харесва. Поздравления, Гавраил!
-
Дочка,много точно си го изразила.Хубава седмица и творческо вдъхновение!
-
Марко,благодаря!
-
Прав си, Гавраиле, пътят към дъгата минава през храма на Съвестта ...
-
Много силно !
Поздрави ! -
Албена,силни думи си написала и ти.Винаги съм в очакване на твоите оценки.
-
Ели,благодаря че ме посети,за оценката и коментара.С удоволствие го прочетох.Винаги си насърчителна.
-
Много силно, Гавраиле! Потръпнах...
-
"До мене като сянка ме следва Съвестта..." Пред съда на собствената ни съвест е най-страшно! Поздрави, Гавраил, такъв хубав стих!
-
Светлана,удоволствие бе да те видя на моята страница.Веднага видя преструвката.Направих я ,за да събудя по-голям интерес.
-
Светла,миналото е в спомените а те се грижат за нас когато забързани вървим напред.Благодаря за посещението!
-
Приказния свят ни е в сърцата и не се преструвай, че го забравяме лесно
-
Понякога е доста пречистващо да се върне човек назад...
-
Красимира,много точно и красиво си го казала за слънцето и сянката.Прекрасна метафора.За което много ти благодаря!
-
Благодаря ти,Мариана.Идва време да търсим и този път.
-
Цвете Б ,благодаря за съдържателните,хубави думи.Поздрави и на теб!
-
Георги,много правилни са думите ти.
Поздрав! -
Деница,опрощението е осъзнатото призвание на човешката същност.Благодаря че ме посети.Светли дни ти желая.
-
Съвестта е най-верния духовен пътеводител в житейския ни път! Много нежна философия! Поздрави!
-
Пепи,понякога един живот можеш да побереш и в една дума.Зависи от Съдника.Хубава януарска седмица!
-
Куни,ще ги разберем при Второто пришествие.Благодаря ти за посещението.Хубава неделя!
-
Стойчо,понякога съвестта изпълва цялото ни съзнание.Сигурно търси нещо което ние не сме дооценили или изпуснали в забързаното ежедневие.Благодаря за присъствието!
-
Иржи,безмислено е човек да лъже себе си.Истината винаги се появява един ден и ти става съдник.Както винаги много разум има в думите ти.
Благодаря! -
Таня,поздрав и на теб!Съвестта винаги ни следва.Благодаря за оценката и коментара!
-
Мария,благодаря че ме посети.Романтика и съвест.Понякога и това се случва.
-
Днешната реалност е пред утрешния съд.
Хареса ми. -
Твърде жестоко се съдим. Трябва да умеем да си прощаваме. Първо на себе си, после на другите.
-
Цял един живот в един стих!
Адмирации! -
Наскоро забелязах, че тук е пълно със просветлени и се сетих за Христос, който е проповядва на митари и фарисеи. Вашите митари и фарисеи къде са?
-
Трудно се спори със Съвестта...
Но е здравословно да разговаряме с Нея!
Харесва ми! -
"Там" ще кажат: Ех, Гавраиле, пак ще те връщаме, има още принцеси, прегради..., а сянката изчезва, когато си точно под слънцето...
-
Каква честна равносметка!!...А почти всички мъже имат подобни "грехове"....докато мисълта на болшинството жени е, че винаги са прави и....онеправдани!И наистина, съвестта е най- тежкия съдник,тогава ония, които я притежават, мъчително преживяват присъдата..... Хареса ми стиха ти, Гавраиле!
-
Може би, Съвестта е съдник и ад! Много дълбоко си бръкнал там. Поздравления!
-
" Строях си замъци,
принцесите събуждах"
Истинско и романтично като изживяване.
И сянката на съвестта като коректив на ежедневието. Хареса ми, Гавраил!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
