Съд
Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини
търсят опрощения
а дните уморено
ме следват и шептят.
Бях млад,
прегради не познавах,
силен и богат,
мразех и обичах,
пепелта
след себе си оставях
строях си замъци,
принцесите събуждах
в приказния свят,
а после оттегчен
бързо ги забравях.
Към храм вървя,
където слязло е небето
до мене като сянка
ме следва Съвестта,
тръгвам по дъгата,
пусто е полето
Душата само пита:
"Там ли е Съда ?"
Януари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
