Vortexa (Васил Петров)
13 23
29.01.2012 г., 12:48 ч.

Съд 

  Поезия » Философска
584 0 2

Съд

Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд.

Безизразно гледат ме злобно лицата
и всеки едни заседател 
пристъпва към мен с присъда в ръката:
"Виновен. Лъжец и предател!"

Разбрах, осъзнавам, отивам в изгнание. 
Отлитам далеч с празна гръд.
Заслужил съм своята болка, страдание,
но имал е смисъл светът.

Събуждах се ден подир ден и дискретно
аз гледах я, докато спи.
И беше красиво, макар мимолетно,
във топлите слънчеви дни.

И точи се бавно процесът ужасен,
посрещам аз вяло смъртта.
Животът ми беше от песен по-ясен,
познал съм, все пак, любовта.

© Васил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??