Съд
Съд
Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд.
Безизразно гледат ме злобно лицата
и всеки едни заседател
пристъпва към мен с присъда в ръката:
"Виновен. Лъжец и предател!"
Разбрах, осъзнавам, отивам в изгнание.
Отлитам далеч с празна гръд.
Заслужил съм своята болка, страдание,
но имал е смисъл светът.
Събуждах се ден подир ден и дискретно
аз гледах я, докато спи.
И беше красиво, макар мимолетно,
във топлите слънчеви дни.
И точи се бавно процесът ужасен,
посрещам аз вяло смъртта.
Животът ми беше от песен по-ясен,
познал съм, все пак, любовта.
© Васил Петров All rights reserved.
