Съд
Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд.
Безизразно гледат ме злобно лицата
и всеки едни заседател
пристъпва към мен с присъда в ръката:
"Виновен. Лъжец и предател!"
Разбрах, осъзнавам, отивам в изгнание.
Отлитам далеч с празна гръд.
Заслужил съм своята болка, страдание, ...