10.10.2004 г., 0:42

Съдба

1.5K 0 0
Спокойствие, мир и празнота,
това е нещо като самота!
Радост, страст и красота,
това е чувството на любовта!
***
Кое от тези чувства ме наляга,
ох, отвътре нещо май ме стяга
и с мойта прелестна любима
не можеме да бъдем ний двамина!
***
И нещо все ни пречи и дели,
така са нашите съдби.
Родени сме един за друг,
но цяла вечност ни разделя като с плуг!
***
Но съдбата аз не искам да проклинам
и грешки в нея да намирам,
ще се опитам да направя аз така,
че тази зла съдба да променя!
***
И ще бъдеме със нея двама,
за да няма никаква измама
и в прегръдката си аз ще я държа
и мойте чувства ще и споделя!
***
Но какво е туй човешкият живот?
Не трябва да живея като скот,
а чувствата си да споделям на мига,
нали така устроен е света?
***
Но все нещо пречи, нещо ни дели,
така са нашите съдби
и обществото е виновно за това,
да определя нашата съдба!
***
Искам аз обществените норми да разчупя,
но как ли аз съдбата си да купя
и със моята любима да сме двама,
виждайки я винаги засмяна?
***
Ох, какъв объркан малък свят,
трудно се живее без да си богат,
но моето богатство е в душата,
пазейки там чувството на красотата!!!
28.12.2002 г. 8:45 – 9:45
(От Шумен за Бургас)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...