Emalda (Ванина Константинова)
65 161
14.11.2014 г., 21:52 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
482 0 2

Съдба

 

Съдба прегърнах в благодатна притча,
с цвят в душа, бяло в спомена рисувах -
птица, скършени крила, притихнала мечта,
ято ангели... в пълзящи залези те будувах.

 

Посята бях в този дрипав свят.
Чертаех чудеса и гаснеха в апогея... диви,
търсих те в любов с криле назаем... в бяг,
взирах се сломена в моите щурави предели.

 

Разпален огнено и вречен със заглъхнал зов
на дивата в мен вълчица. Птицата в теб родих
скършена, свободна, стоплена във благослов,
... в тъмни нощи, в бели дни все бродих...

 

Съдбата ти прегърнах… с ангелите пак будувах,
светът бе някак тесен за моите и твоите криле.
И само вечер, в глух, камбанен звън дочувах
как ме викаш с есените ветрове…

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??