Съдба
Съдба
Съдба прегърнах в благодатна притча,
с цвят в душа, бяло в спомена рисувах -
птица, скършени крила, притихнала мечта,
ято ангели... в пълзящи залези те будувах.
Посята бях в този дрипав свят.
Чертаех чудеса и гаснеха в апогея... диви,
търсих те в любов с криле назаем... в бяг,
взирах се сломена в моите щурави предели.
Разпален огнено и вречен със заглъхнал зов
на дивата в мен вълчица. Птицата в теб родих
скършена, свободна, стоплена във благослов,
... в тъмни нощи, в бели дни все бродих...
Съдбата ти прегърнах… с ангелите пак будувах,
светът бе някак тесен за моите и твоите криле.
И само вечер, в глух, камбанен звън дочувах
как ме викаш с есените ветрове…
© Ванина Константинова All rights reserved.
