СЪДБА
Уморих се да бъда мъжко момиче!
Уморих се да бъда боец!
Уморих се да бързам, да падам, да тичам,
да създавам, да кърпя, да "редя под конец",
да съветвам, да милвам и дори да крещя.
Уморих се да бъда винаги силната!
Уморих се! Та аз съм просто жена!
Искам силно рамо да имам до себе си.
Искам някой, когато плача - до мен.
Искам с някой до захлас да се смея
и на деня с някой да кажа "Здравей!"
Какво толкова смешно ти казах?
Много наивно ли прозвуча?
Искам някой съня ми да пази.
Аз съм една уморена жена!
В нощи безсънни себе си питам:
Нежна кукла, или силна жена?
(Сякаш някой, пък дал ми е избор!)
Та това си е просто мойта съдба!
Звън!... И отново в студената стая,
тихо "Здравей!" отронвам сама.
Кафе, грим и без да мечтая,
днес пак ще бъда силна жена!
© Гени Всички права запазени