Съдба

10.11.2012 г., 11:57 ч.

Поезия

554 0 0

Съдба жестока имам аз,
самотен съм в този час.
Навсякъде е пълно с хора,
гледащи през мен...
Душите им са празни,
а аз съм изтощен...
Усмихват ми се, ала знам -
те искат само да им дам...
И късат те от мене
част по част,
докато не се превърна в
изсъхнал храст...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения