Съдба
Цял живот споделях
постелята си и с друга.
А сърцето му, разкъсвано,
най-малко между три.
Но сърцето туй не разбира
и потрепва, щом го зърне.
Та макар и наранено, то
приема го отново, без въпрос.
Днес проклинам таз съдба
и се питам докога?
Нямам сили да прощавам,
а сърцето си не мога да спася.
Не искам вече нищо да знам.
Бягам и се крия да не разбера,
че отново се сваля на друга,
а у дома се връща с цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
