Цял живот споделях
постелята си и с друга.
А сърцето му, разкъсвано,
най-малко между три.
Но сърцето туй не разбира
и потрепва, щом го зърне.
Та макар и наранено, то
приема го отново, без въпрос.
Днес проклинам таз съдба
и се питам докога?
Нямам сили да прощавам,
а сърцето си не мога да спася.
Не искам вече нищо да знам.
Бягам и се крия да не разбера,
че отново се сваля на друга,
а у дома се връща с цветя.
© Елена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
