djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
5.11.2011 г., 16:28 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
1271 1 37

Омагьоса ме уж на шега.

Беше просто забавно и мило.

После случи се всичко така -

безразсъдно се влюбих и диво.

 

Бяха шеметни думи, нечувани,

тънка струна в душата докосващи.

Нощи, пълни не със сънуване,

а със чувства опасно жигосващи.

 

Устни шепотни, взривове луди

и светкавици в танц пощурели,

дето скитат в очите ни смугли

и притихват от страст уморени.

 

Беше всичко уж само шега,

ала тя - и съдбата улисана -

не разбра как порасна и спря

във сърцата ни обич разлистена.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??