Съдба
Омагьоса ме уж на шега.
Беше просто забавно и мило.
После случи се всичко така -
безразсъдно се влюбих и диво.
Бяха шеметни думи, нечувани,
тънка струна в душата докосващи.
Нощи, пълни не със сънуване,
а със чувства опасно жигосващи.
Устни шепотни, взривове луди
и светкавици в танц пощурели,
дето скитат в очите ни смугли
и притихват от страст уморени.
Беше всичко уж само шега,
ала тя - и съдбата улисана -
не разбра как порасна и спря
във сърцата ни обич разлистена.
© Жанет Велкова All rights reserved.
благодаря ти!
