Съдба
784
0
0
Когато сърцето прекършено на парчета,
неистово-силно боли,
когато няма за какво да живея
пак ще се усмихна.
На съдбата ми, на "писаното".
Когато отварям очи в новия ден
и съжалявам за нощта ,
че не ме погълна,цялата.
Пак ще се вгледам в слънцето.
Когато осъзнавам,че всичко свърши
и не искам да вървя напред
без да си до мен.
Ще ме стопли някой спомен,
ще те повикам в сънят си
да потанцуваш с мен,
да ми се усмихнеш
и да чуя онова нежно "Мила".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
