Съдба

    Когато сърцето прекършено на парчета,

    неистово-силно боли,

    когато няма за какво да живея

    пак ще се усмихна.

    На съдбата ми, на "писаното".

    Когато отварям очи в новия ден

    и съжалявам за нощта ,

    че не ме погълна,цялата.

    Пак ще се вгледам в слънцето.

    Когато осъзнавам,че всичко свърши

    и не искам да вървя напред

    без да си до мен.

    Ще ме стопли някой спомен,

     ще те повикам в сънят си 

    да потанцуваш с мен,

     да ми се усмихнеш

    и да чуя онова нежно "Мила".