Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти не изживени
обич и танцуваща тръпка.
Добрини благи, но не разбрани...
тежко се върви стъпка по стъпка.
Пронизва те в сърцето една любов
и после отлита в тъмнината.
Притиска те живота суров
бавно застива радостта и топлината.
© Йонка Янкова Всички права запазени