Jan 13, 2019, 4:27 PM

Съдба

Poetry » Love

542 0 0

Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.

Мисли и мечти не изживени
обич и танцуваща тръпка.
Добрини благи, но не разбрани...
тежко се върви стъпка по стъпка.

Пронизва те в сърцето една любов
и после отлита в тъмнината.
Притиска те живота суров
бавно застива радостта и топлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0