Съдба

Пак те търся, а те няма, 

пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?

Търсиш ли ме, драга?
Чакаш ли под стряха, следейки ме с очи?
Надяваш ли се да сме пак ний двама?
Даваш ли отново да милвам твоите коси?

Ръцете си около теб обгърнал,
търся твоите очи прекрасни.
Любима моя, винаги при теб аз бих се върнал,
само знак ми дай.. не гледай настрани.

Щастие има ли за нас двама?
Съдбата какво ли отреди?
Да.. дори превързал бих дълбока рана,
стига с любов да ми помогнеш ти...