19.05.2025 г., 6:17

Съдба

259 0 0

Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.

 

Танц и взрив, вълни, море,
Бисерно вълшебен прилив.
Грях гори, импулс зове,
Бие във гърдите диво.

 

Страст – в сърце, копнеж и блян.
Парещи, пълзят талази.
Пламък скрит в блестяща длан
Тайната ми страшна пази.

 

Денем черна нося аз
маска от лъжи и горест.
Нощем грея в бял елмаз,
Трескава във свойта болест.

 

Прошка няма в тоз живот
Силната любов премъдра.
Тя за мен ще е деспот,
Строга и без край присъда.

 

Нека тъй да бъде, щом
Кладата е моя орис
Нека стане вечен дом
Ярко ще пламтя. Без корист...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...