Съдба
Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.
Танц и взрив, вълни, море,
Бисерно вълшебен прилив.
Грях гори, импулс зове,
Бие във гърдите диво.
Страст – в сърце, копнеж и блян.
Парещи, пълзят талази.
Пламък скрит в блестяща длан
Тайната ми страшна пази.
Денем черна нося аз
маска от лъжи и горест.
Нощем грея в бял елмаз,
Трескава във свойта болест.
Прошка няма в тоз живот
Силната любов премъдра.
Тя за мен ще е деспот,
Строга и без край присъда.
Нека тъй да бъде, щом
Кладата е моя орис
Нека стане вечен дом
Ярко ще пламтя. Без корист...
© Мария Митева All rights reserved.