May 19, 2025, 6:17 AM

Съдба

257 0 0

Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.

 

Танц и взрив, вълни, море,
Бисерно вълшебен прилив.
Грях гори, импулс зове,
Бие във гърдите диво.

 

Страст – в сърце, копнеж и блян.
Парещи, пълзят талази.
Пламък скрит в блестяща длан
Тайната ми страшна пази.

 

Денем черна нося аз
маска от лъжи и горест.
Нощем грея в бял елмаз,
Трескава във свойта болест.

 

Прошка няма в тоз живот
Силната любов премъдра.
Тя за мен ще е деспот,
Строга и без край присъда.

 

Нека тъй да бъде, щом
Кладата е моя орис
Нека стане вечен дом
Ярко ще пламтя. Без корист...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...