vasisid (Василена Костова)
87 301
19.10.2007 г., 14:32 ч.  

Съдба 

  Поезия
800 1 16

Баща ми в шепа смачка

своя сватбен пръстен,

а мама хвърли бялата си рокля

в пепелта.

Очите ми навярно пак са мокри,

когато чужди хора подават ми ръка.

Животът искаше с един шамар

вратлетата ни слаби да превие...

А казват, гръм не пада над бреза!

Защо тогава... Толкоз крехки бяхме ние.

Сега ще вържеш ли на куката сълза?

Зад стъпките ни съскат стари свади.

Дали след себе си оставяме бразда

във тази угар черна...

Времето ще каже!

 

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??