19.10.2007 г., 14:32  

Съдба

1K 1 16

Баща ми в шепа смачка

своя сватбен пръстен,

а мама хвърли бялата си рокля

в пепелта.

Очите ми навярно пак са мокри,

когато чужди хора подават ми ръка.

Животът искаше с един шамар

вратлетата ни слаби да превие...

А казват, гръм не пада над бреза!

Защо тогава... Толкоз крехки бяхме ние.

Сега ще вържеш ли на куката сълза?

Зад стъпките ни съскат стари свади.

Дали след себе си оставяме бразда

във тази угар черна...

Времето ще каже!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...