Баща ми в шепа смачка
своя сватбен пръстен,
а мама хвърли бялата си рокля
в пепелта.
Очите ми навярно пак са мокри,
когато чужди хора подават ми ръка.
Животът искаше с един шамар
вратлетата ни слаби да превие...
А казват, гръм не пада над бреза!
Защо тогава... Толкоз крехки бяхме ние.
Сега ще вържеш ли на куката сълза?
Зад стъпките ни съскат стари свади. ...