Съдба
То случи се тъй ненадейно,
едва ли очаквах го аз,
тази нощ бе всичко вълшебно
и Господ бе слязъл при нас.
Стоеше ти плахо във ъгъла тъмен,
всичко бе чуждо ти в тази страна
и тръгнах към тебе спокоен, уверен,
аз знаех - Ти си това!
Очите ти ясни във мене се впиха
и в миг се аз осъзнах,
това бе някаква сила,
омая ме ти със нежност, със страст.
Поканих те мило, а ти ме прегърна,
разля се усмивка и каза ми - да.
Нощ като тази аз чакал бих вечно,
дори да е само една!
Дните ни бавно и тежко пълзяха,
месец след месец, сезон след сезон.
Спомени живи сърцата ни гряха,
нашата обич бе общият дом.
Потънал във мисли и мрачно съмнение,
очаквах развръзката плахо със страх,
но ти се оказа вълшебно видение,
в молитвите свои аз тебе мълвях.
Сега ми е леко и волно в душата,
аз вярвам във тебе, във нашия час.
Ти си до мене
- това е Съдбата, два свята тя свързва и те са за Нас!
/посветено е на жена ми/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Петров Всички права запазени
