26.06.2011 г., 23:36

Съдба

980 0 5

Понякога съвсем малките неща могат да преобърнат живота ни. Кажете на любимите си хора, че ги обичате - утре може да е късно!


Какво ни чака? Знаем ли немили

дали ще бродим ние из света

и, търсейки във всяко нещо сили,

дали ще имаме подслон, врата?

Какво ни чака? Ако в самотата

сведем смирено ний глави

и ако в мъката дори душата

от тялото ни морна отлети?

Какво ни чака? В алената вечност

отиваш си и млад, и стар,

а нещо във човешката „човечност”

не пита бил ли си другар?

Какво ни чака? Утре е далече!

Живей, гори, обичай от сърце!

И стига с тез въпроси вече -

живей със любовта поне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...