Jun 26, 2011, 11:36 PM

Съдба

  Poetry
981 0 5

Понякога съвсем малките неща могат да преобърнат живота ни. Кажете на любимите си хора, че ги обичате - утре може да е късно!


Какво ни чака? Знаем ли немили

дали ще бродим ние из света

и, търсейки във всяко нещо сили,

дали ще имаме подслон, врата?

Какво ни чака? Ако в самотата

сведем смирено ний глави

и ако в мъката дори душата

от тялото ни морна отлети?

Какво ни чака? В алената вечност

отиваш си и млад, и стар,

а нещо във човешката „човечност”

не пита бил ли си другар?

Какво ни чака? Утре е далече!

Живей, гори, обичай от сърце!

И стига с тез въпроси вече -

живей със любовта поне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...