22.02.2008 г., 8:23 ч.

Съдба 

  Поезия » Друга
463 0 3
 

СЪДБА

 

Този път аз разтварям сърцето си,

не за обич, пълна с лъжа.

Този път аз отключвам вратата,

не за теб, а за мойта съдба.

 

Най-накрая при мен тя дойде!

С усмивка на прага стоеше сама.

Като мен изморена, но силна и властна!

Моя гордост е тая съдба.

 

Щом по стръмното било в живота поех

и със сила последна достигнах върха,

тя ме бутна без жал! Така ме научи,

че достойнство гради се на твърда земя.

 

Когато мечтаех за остров в морето,

а се плашех от бурните морски води,

от брега тя ме хвърли с мъдрите думи:

"За да стигнеш успеха си, път направи!"

 

Бях хлапак и отчаян си мислех,

че за всичко ми пречи тази съдба.

Сега като нея - силен и властен,

аз реших да съм сам - както тя е сама.  

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??