Съдба
СЪДБА
Този път аз разтварям сърцето си,
не за обич, пълна с лъжа.
Този път аз отключвам вратата,
не за теб, а за мойта съдба.
Най-накрая при мен тя дойде!
С усмивка на прага стоеше сама.
Като мен изморена, но силна и властна!
Моя гордост е тая съдба.
Щом по стръмното било в живота поех
и със сила последна достигнах върха,
тя ме бутна без жал! Така ме научи,
че достойнство гради се на твърда земя.
Когато мечтаех за остров в морето,
а се плашех от бурните морски води,
от брега тя ме хвърли с мъдрите думи:
"За да стигнеш успеха си, път направи!"
Бях хлапак и отчаян си мислех,
че за всичко ми пречи тази съдба.
Сега като нея - силен и властен,
аз реших да съм сам - както тя е сама.
© Иван Иванов All rights reserved.
