Съдба
В океана от сълзи
потъвам без мечти.
Няма те вече до мен,
с мен не си всеки ден.
Край на щастието ни заедно,
в самота потъвам безкрайно...
Друга любов сърцето ти покори,
а за мен останаха само сълзи.
Бързо забрави спомените любими,
а се кълнеше, че ще са незабравими.
Ала аз ги помня и с тъга
искам да ги залича
от сърцето си сломено,
а за теб да мисли, е забранено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
