Garvana1823 (Тайна)
13 10
19.06.2008 г., 14:02 ч.  

Съдба 

  Поезия » Философска
815 0 2

Живях дълго, живях и прекалено кратко,
обичах живота и той покрай мен минаваше гладко.
Понякога славно, понякога несправедливо и коварно,
минаваше през мен с времето нагло и безсрамно.
Хванат в капана на човешката слабост и негова рана,
реших смисъла му сам да разгадая.
Тази моя грешка, повтаряна от много, превзе съзнанието
ми и с времето ме вкара в затвора на сърцето ми строго.
Заслепен от миража на живота, наречен просто красота,
аз изгубих следите на ключа към въпроса, водещ към
отговора за моята душа.
Разкривах загадка без въпрос, а отговорът му беше прост...
Отговорът не се криеше зад някоя врата, 

а в сърцето ми, скрито

чакайки търпеливо

 да бъде открито.

© Тайна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??